Животът ми се счупи като чаша...

разля по пода спомени и дати.

Едни добри, а повечето лоши,

хора близки и точно толкоз непознати.

Парчетата редя като на пъзел,

на мартенско време картина.

Прикрепвм ги, но все остава възел,

хаос от сегашно и време, което отмина.

Кръпка до кръпка, шев след шева...

заприличва на цяло плашило.

Там някъде съм права... после неизбежно греша

от разбити мечти и успехи гъмжило.

Но мой живот. Единствено моя борба,

през всеки ден и проклета секунда,

който няма начин водя сама...

Но не свършил е на двубоя ни рунда.