19 апр. 2009 г., 23:38

Дядо.

2K 0 7
Дядо
 
Мил...
Любим...
Всички свои... битки
спечелил.
 
Мъдър...
Разбрал... Любовта.
 
Тя...
загадка е... за нас,
а... Дядо
смее се на глас.
 
Казва...
за Любовта...
мое дете,
ти трябва
щедро, добро сърце.
 
Забрави... съвест, гордост и отчет,
и ще Я 
имаш занапред.
 
Дядо... всичко
преживял си...
знаеш...
време е 
да ни признаеш.
 
Ти... как... успя
да спечелиш
Любовта?
 
Дядо... отговаря
с вяра
и без страх.
Сърцето си
остави...
през Любов, радост и беди...
нека то Те води.
 
Дори... на мислите Ти
да противоречи...
сърцето...
слушай Ти.
 
Така... Дядо успя...
в Любов и радост...
цял живот живя.
 
Мъдър... побелял...
Любовта си...
в сянка превърнал.
Сега... гордостта, съвестта...
с тях... посрещам 
старостта.
 
Вкъщи...
внучета... деца...
готов съм с моята сянка
Любовта...
да посрещна...
като ГЕРОЙ
Смъртта.
 
Аз казах ХАУ!!!
 
 22.00 ч. 17.04.2009 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Богдан Григоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Любовта е само дума, ако няма вярно сърце зад нея...
    Границата между голямата благодарност, голямото приятелство и
    голямата любов е много тънка, и много често може да се сбърка едното с другото, и да се заблудим... Но всъщност и в трите случая, хубавото е това, че те ни правят щастливи...
    А щом сме щастливи, има ли значение причината за това и как тя се
    нарича : голяма благодарност, голямо приятелство или голяма любов...
    Мъдър човек е дядо ти! Мъдър поет си ти! Много ми хареса стиха ти!
    БЪДИ! ))))
  • Мъдростта идва ,когато си отиде младостта за съжаление..
  • И на мен ми хареса много! Честито Воскресение!
  • Благодаря Ви! Много сте мили.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...