rogatia (Богдан Григоров)
22 91
19 апр. 2009 г., 23:38

Дядо. 

  Поэзия » Белые стихи
1651 0 7 
Дядо
 
Мил...
Любим...
Всички свои... битки
спечелил.
 
Мъдър...
Разбрал... Любовта.
 
Тя...
загадка е... за нас,
а... Дядо
смее се на глас.
 
Казва...
за Любовта...
мое дете,
ти трябва
щедро, добро сърце.
 
Забрави... съвест, гордост и отчет,
и ще Я 
имаш занапред.
 
Дядо... всичко
преживял си...
знаеш...
време е 
да ни признаеш.
 
Ти... как... успя
да спечелиш
Любовта?
 
Дядо... отговаря
с вяра
и без страх.
Сърцето си
остави...
през Любов, радост и беди...
нека то Те води.
 
Дори... на мислите Ти
да противоречи...
сърцето...
слушай Ти.
 
Така... Дядо успя...
в Любов и радост...
цял живот живя.
 
Мъдър... побелял...
Любовта си...
в сянка превърнал.
Сега... гордостта, съвестта...
с тях... посрещам 
старостта.
 
Вкъщи...
внучета... деца...
готов съм с моята сянка
Любовта...
да посрещна...
като ГЕРОЙ
Смъртта.
 
Аз казах ХАУ!!!
 
 22.00 ч. 17.04.2009 г.

© Богдан Григоров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Любовта е само дума, ако няма вярно сърце зад нея...
    Границата между голямата благодарност, голямото приятелство и
    голямата любов е много тънка, и много често може да се сбърка едното с другото, и да се заблудим... Но всъщност и в трите случая, хубавото е това, че те ни правят щастливи...
    А щом сме щастливи, има ли значение причината за това и как тя се
    нарича : голяма благодарност, голямо приятелство или голяма любов...
    Мъдър човек е дядо ти! Мъдър поет си ти! Много ми хареса стиха ти!
    БЪДИ! ))))
  • Мъдростта идва ,когато си отиде младостта за съжаление..
  • И на мен ми хареса много! Честито Воскресение!
  • Благодаря Ви! Много сте мили.
  • Това е разковничето...
    Поздрави!
  • Мъдър човек е бил дядо ти!
    Стихът ти също!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??