19 abr 2009, 23:38

Дядо.

Poesía » Versos blancos

2K 0 7

Дядо

Мил...

Любим...

Всички свои... битки

спечелил.

Мъдър...

Разбрал... Любовта.

Тя...

загадка е... за нас,

а... Дядо

смее се на глас.

Казва...

за Любовта...

мое дете,

ти трябва

щедро, добро сърце.

Забрави... съвест, гордост и отчет,

и ще Я

имаш занапред.

Дядо... всичко

преживял си...

знаеш...

време е

да ни признаеш.

Ти... как... успя

да спечелиш

Любовта?

Дядо... отговаря

с вяра

и без страх.

Сърцето си

остави...

през Любов, радост и беди...

нека то Те води.

Дори... на мислите Ти

да противоречи...

сърцето...

слушай Ти.

Така... Дядо успя...

в Любов и радост...

цял живот живя.

Мъдър... побелял...

Любовта си...

в сянка превърнал.

Сега... гордостта, съвестта...

с тях... посрещам

старостта.

Вкъщи...

внучета... деца...

готов съм с моята сянка

Любовта...

да посрещна...

като ГЕРОЙ

Смъртта.

Аз казах ХАУ!!!

 22.00 ч. 17.04.2009 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Rimoza (Кръстина Тодорова)

Любовта е само дума, ако няма вярно сърце зад нея...
Границата между голямата благодарност, голямото приятелство и
голямата любов е много тънка, и много често може да се сбърка едното с другото, и да се заблудим... Но всъщност и в трите случая, хубавото е това, че те ни правят щастливи...
А щом сме щастливи, има ли значение причината за това и как тя се
нарича : голяма благодарност, голямо приятелство или голяма любов...
Мъдър човек е дядо ти! Мъдър поет си ти! Много ми хареса стиха ти!
БЪДИ! ))))

2009-04-26T09:25:25+03:00
nellnokia (Нели Господинова)

Мъдростта идва ,когато си отиде младостта за съжаление..

2009-04-20T19:13:26+03:00
gretenceto (Грета Маркова)

2009-04-20T10:52:20+03:00
тюркоаз (Мариола Томова)

И на мен ми хареса много! Честито Воскресение!

2009-04-20T08:35:38+03:00
rogatia (Богдан Григоров)

Благодаря Ви! Много сте мили.

2009-04-20T07:58:00+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0