19.04.2009 г., 23:38

Дядо.

2K 0 7
Дядо
 
Мил...
Любим...
Всички свои... битки
спечелил.
 
Мъдър...
Разбрал... Любовта.
 
Тя...
загадка е... за нас,
а... Дядо
смее се на глас.
 
Казва...
за Любовта...
мое дете,
ти трябва
щедро, добро сърце.
 
Забрави... съвест, гордост и отчет,
и ще Я 
имаш занапред.
 
Дядо... всичко
преживял си...
знаеш...
време е 
да ни признаеш.
 
Ти... как... успя
да спечелиш
Любовта?
 
Дядо... отговаря
с вяра
и без страх.
Сърцето си
остави...
през Любов, радост и беди...
нека то Те води.
 
Дори... на мислите Ти
да противоречи...
сърцето...
слушай Ти.
 
Така... Дядо успя...
в Любов и радост...
цял живот живя.
 
Мъдър... побелял...
Любовта си...
в сянка превърнал.
Сега... гордостта, съвестта...
с тях... посрещам 
старостта.
 
Вкъщи...
внучета... деца...
готов съм с моята сянка
Любовта...
да посрещна...
като ГЕРОЙ
Смъртта.
 
Аз казах ХАУ!!!
 
 22.00 ч. 17.04.2009 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдан Григоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Любовта е само дума, ако няма вярно сърце зад нея...
    Границата между голямата благодарност, голямото приятелство и
    голямата любов е много тънка, и много често може да се сбърка едното с другото, и да се заблудим... Но всъщност и в трите случая, хубавото е това, че те ни правят щастливи...
    А щом сме щастливи, има ли значение причината за това и как тя се
    нарича : голяма благодарност, голямо приятелство или голяма любов...
    Мъдър човек е дядо ти! Мъдър поет си ти! Много ми хареса стиха ти!
    БЪДИ! ))))
  • Мъдростта идва ,когато си отиде младостта за съжаление..
  • И на мен ми хареса много! Честито Воскресение!
  • Благодаря Ви! Много сте мили.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...