Дядо
ДЯДО
“Дядо” – казва малкото дете.
“Дядо” – казва малкото ми внуче.
Дядо детски приказки чете,
дядо на добро ги учи.
“Дядко, колко те обичам”–
казва ми Кристина.
“Дядко, колко си добричък” –
весело ми казва Филип.
Знам, ще порасте Кристина,
като дядо стихове ще пише.
Ще ми подари картина,
щом като порасне Филип.
Но сега край мене тичат
весели и Филип, и Кристина.
Като братчета се те обичат –
в смях и този ден премина.
Тъй щастлив е днеска дядо,
с внук до него и със внучка,
и затуй сърцето му е младо,
и затуй той на добро ги учи.
06.02.2010 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Добромир Пенков Все права защищены
