14 февр. 2008 г., 10:19

Дядо Нарезан

704 0 7

Нещастията идват на талази
и няма кой от тях да ни предпази.

Настъпват старост, болести и смърт.

И вече любовта не ни вълнува.

Денят на влюбените
не празнувам,
не страдам днес, от обич изтерзан.

Но затова -
с какъв мерак голям
празнувах нявга Трифон Зарезан!

Светецът Валентин
е старец тих -
не може той със нас да се сравнява!

Неукротим,
неудържим и лих -
такава беше гордата ми слава!

Не страдам вече от любов, обаче
на този ден
за мен
лозата плаче!

Бях някога аз
първи пехливан!
Бях някога на влюбените хан!

Зарязвах пръчката,
а идва ми да я захапя,
та сокът й във гЪрлото да капе!

Веднъж
валеше сняг на този ден,
и беше го натрупал до чатала.

Под снежна пряспа
мечка бе заспала,
и аз през нея минах като хала,
прегазих я!

Но нямах време
да се върна да я сборя -
към Тебе бързах аз - да те налюбя и повторя!

Тогава ме наричахте Тарзан!

Сега ми викат Дядо Нарезан.

 

А мене за лозата ми е жал!

 

И други ще я любят в свойто време,

но няма да намери като мене:

ни толкоз хубаво да се облича,

ни толкоз истински да я обича!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Чортов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...