Дядо Нарезан
Нещастията идват на талази
и няма кой от тях да ни предпази.
Настъпват старост, болести и смърт.
И вече любовта не ни вълнува.
Денят на влюбените
не празнувам,
не страдам днес, от обич изтерзан.
Но затова -
с какъв мерак голям
празнувах нявга Трифон Зарезан!
Светецът Валентин
е старец тих -
не може той със нас да се сравнява!
Неукротим,
неудържим и лих -
такава беше гордата ми слава!
Не страдам вече от любов, обаче
на този ден
за мен
лозата плаче!
Бях някога аз
първи пехливан!
Бях някога на влюбените хан!
Зарязвах пръчката,
а идва ми да я захапя,
та сокът й във гЪрлото да капе!
Веднъж
валеше сняг на този ден,
и беше го натрупал до чатала.
Под снежна пряспа
мечка бе заспала,
и аз през нея минах като хала,
прегазих я!
Но нямах време
да се върна да я сборя -
към Тебе бързах аз - да те налюбя и повторя!
Тогава ме наричахте Тарзан!
Сега ми викат Дядо Нарезан.
А мене за лозата ми е жал!
И други ще я любят в свойто време,
но няма да намери като мене:
ни толкоз хубаво да се облича,
ни толкоз истински да я обича!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Чортов Всички права запазени
