Дяконе, виждаш ли ни?
Гледаш ли за какъв народ погина ти?
Днес отново сме под робство,

но страшното е, 
че няма кой да ни освободи!
Погазиха Ботев. И Вазов оспорват.
Писали за някакви хайдути и робство
и май не знаели за какво говорят.
Страшно е, Дяконе! 
В мирно време цял народ затриват. 
История, минало - тях не ги вълнуват!
И тебе скоро ще забравят. 
Ще се отрекат като Юда за час.
После и на децата ни ще разправят,
че нямало е такъв герой сред нас!
По-добре не гледай, Дяконе!
Свободата, за която се бори, днес мълчи.
Роби сме всички и никой не говори. 
Народът търпи ли, търпи...!
Аз в тази България не съм се родила
и такава история изобщо не знам.
В химна се пее за Родината мила,
ала нея отдавна няма я там!
Тежкó ни, Апостоле!
Ако духът ти и в последния от нас умре,
ще ни заробят и затрият до костите
и скоро късно ще е за каквото и да е!