ДЯВОЛ ДА ГО ВЗЕМЕ!
... Но, дявол да го вземе, още дишам,
живея още, бял перчем развявам,
боли ме още, още в рими пиша,
кръвта не бърза да се утаява...
Но някак с половин глас вече пея,
до половина чашата наливам.
Не можех на каишка да живея –
какво тогава шията претрива?
Уж бяхме вълци – дръзко вълче семе,
уж виехме по вълчи към луната...
Пак вия днес, но, дявол да го вземе, ...