2 июл. 2009 г., 12:24

Дъга

2.4K 0 2

Изгря дъга след пролетния дъжд

и тръгнахме към нея замечтани,

под цветовете ù да минем за късмет

и щастие накрая да открием.

И точно стигнахме целта,

дъгата пак се скри зад облак черен,

останахме загледани с тъга

след пъстроцветната химера.

Не се предавай, продължи

дъгата във очите ми да търсиш.

Небесно сини, с капчици сълзи,

за тях усмихнеш ли се,

ти дъга ще видиш!

Благодаря на малката ми племенница, че ми даде идея за този стих.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Звезделина Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Представила си много хубаво красотата на дъгата .
  • Не сваляй поглед от високото - там все някога ще светне нова надежда...Красиво и пъстро е в тези стихове!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...