Изгря дъга след пролетния дъжд
и тръгнахме към нея замечтани,
под цветовете ù да минем за късмет
и щастие накрая да открием.
И точно стигнахме целта,
дъгата пак се скри зад облак черен,
останахме загледани с тъга
след пъстроцветната химера.
Не се предавай, продължи
дъгата във очите ми да търсиш.
Небесно сини, с капчици сълзи,
за тях усмихнеш ли се, ...