2.07.2009 г., 12:24

Дъга

2.4K 0 2

Изгря дъга след пролетния дъжд

и тръгнахме към нея замечтани,

под цветовете ù да минем за късмет

и щастие накрая да открием.

И точно стигнахме целта,

дъгата пак се скри зад облак черен,

останахме загледани с тъга

след пъстроцветната химера.

Не се предавай, продължи

дъгата във очите ми да търсиш.

Небесно сини, с капчици сълзи,

за тях усмихнеш ли се,

ти дъга ще видиш!

Благодаря на малката ми племенница, че ми даде идея за този стих.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Звезделина Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Представила си много хубаво красотата на дъгата .
  • Не сваляй поглед от високото - там все някога ще светне нова надежда...Красиво и пъстро е в тези стихове!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...