2.07.2009 г., 12:24

Дъга

2.4K 0 2

Изгря дъга след пролетния дъжд

и тръгнахме към нея замечтани,

под цветовете ù да минем за късмет

и щастие накрая да открием.

И точно стигнахме целта,

дъгата пак се скри зад облак черен,

останахме загледани с тъга

след пъстроцветната химера.

Не се предавай, продължи

дъгата във очите ми да търсиш.

Небесно сини, с капчици сълзи,

за тях усмихнеш ли се,

ти дъга ще видиш!

Благодаря на малката ми племенница, че ми даде идея за този стих.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Звезделина Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Представила си много хубаво красотата на дъгата .
  • Не сваляй поглед от високото - там все някога ще светне нова надежда...Красиво и пъстро е в тези стихове!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...