2 jul 2009, 12:24

Дъга

  Poesía
2.4K 0 2

Изгря дъга след пролетния дъжд

и тръгнахме към нея замечтани,

под цветовете ù да минем за късмет

и щастие накрая да открием.

И точно стигнахме целта,

дъгата пак се скри зад облак черен,

останахме загледани с тъга

след пъстроцветната химера.

Не се предавай, продължи

дъгата във очите ми да търсиш.

Небесно сини, с капчици сълзи,

за тях усмихнеш ли се,

ти дъга ще видиш!

Благодаря на малката ми племенница, че ми даде идея за този стих.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Звезделина Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Представила си много хубаво красотата на дъгата .
  • Не сваляй поглед от високото - там все някога ще светне нова надежда...Красиво и пъстро е в тези стихове!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....