2 jul 2009, 12:24

Дъга

  Poesía
2.4K 0 2

Изгря дъга след пролетния дъжд

и тръгнахме към нея замечтани,

под цветовете ù да минем за късмет

и щастие накрая да открием.

И точно стигнахме целта,

дъгата пак се скри зад облак черен,

останахме загледани с тъга

след пъстроцветната химера.

Не се предавай, продължи

дъгата във очите ми да търсиш.

Небесно сини, с капчици сълзи,

за тях усмихнеш ли се,

ти дъга ще видиш!

Благодаря на малката ми племенница, че ми даде идея за този стих.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Звезделина Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Представила си много хубаво красотата на дъгата .
  • Не сваляй поглед от високото - там все някога ще светне нова надежда...Красиво и пъстро е в тези стихове!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...