Изгря дъга след пролетния дъжд
и тръгнахме към нея замечтани,
под цветовете ù да минем за късмет
и щастие накрая да открием.
И точно стигнахме целта,
дъгата пак се скри зад облак черен,
останахме загледани с тъга
след пъстроцветната химера.
Не се предавай, продължи
дъгата във очите ми да търсиш.
Небесно сини, с капчици сълзи,
за тях усмихнеш ли се,
ти дъга ще видиш!
Благодаря на малката ми племенница, че ми даде идея за този стих.
© Звезделина Василева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
