2 июл. 2019 г., 20:49

Дъга

677 0 0

Дъждовни капки. Слънчев лъч.
Дъга. Многоцветна красота.

Червеното със цвят на мак. Червено е и виното пенливо.
Агресия, любов и страст. Цвят свещен на огъня и на любовта.
Желания неосъществени. Цвят – рубин.

 

Оранжево. Слънчогледите в полето
Цветът на изгрева и залеза.
Цвят величие и красота. Цвят нирвана и магия.
Житейска мъдрост, eсен. Свобода и вдъхновение.
Енергия и позитивизъм.
Радост, свобода, топлина и магнетизъм.

 

Жълто. Минзухар.
Божественото жълто. Символът на Слънцето.
Надежда, радост, оптимизъм.
Слънце, пясък, есенни листа.
А на нашата трапеза – тиква, банан, лимон.

 

Зелено. Природа, свежест, спокойствие.
Надежда, младост, здраве, мир.
Оптимизъм, изобилие. Хармония в душата.
Изумруд и нефрит.

 

Синьо. Сини са метличините в полето.
Духовност, истина, доверие.
Студ, прохлада, меланхолия.
Цветът на небето, океана и морето.

 

Индиго. Цветът на бурната вода.
Зима. Спокойствие и чистота.

 

Виолетово. Цвят на орхидеите и ириса.
Тайственност и недостъпност.
Духовност, мистика, магия.
Вяра, тайнственност, аристократизъм.

 

Седем цвятя в цветната магия.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...