3 мая 2007 г., 02:11

Дъгата ми

1K 0 0
Със слънце пиша твоето име,
небето - лъчисто и толкова синьо,
а дъгата крещи: "Вземи ме!"...
нея ли да оставя... тя е толкова красива.

Крия се под дъгата - в дъжда,
лъчите обаче отново са след мен,
а искам да се скрия - сам да уловя мига,
да стана част от преливането на нощта в ден.

Не! В кулата от камък ще се скрия,
затворен, сам - единствен - аз!
Ще призова самата и истинска магия,
и полученото ще дам... на кого?! На Вас!

Ще видя и твоята усмивка,
докато пропадаш в бездна...
но с теб ще сме еднакви,
ще видим слънце в нощта.

Търсейки моя малък Назарет,
аз се прибирам у дома!
И аз съм сам отпред,
с мене е само моята дъга.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Андрей Тарковски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...