Дъгата ми

Със слънце пиша твоето име,
небето - лъчисто и толкова синьо,
а дъгата крещи: "Вземи ме!"...
нея ли да оставя... тя е толкова красива.

Крия се под дъгата - в дъжда,
лъчите обаче отново са след мен,
а искам да се скрия - сам да уловя мига,
да стана част от преливането на нощта в ден.

Не! В кулата от камък ще се скрия,
затворен, сам - единствен - аз!
Ще призова самата и истинска магия,
и полученото ще дам... на кого?! На Вас!

Ще видя и твоята усмивка,
докато пропадаш в бездна...
но с теб ще сме еднакви,
ще видим слънце в нощта.

Търсейки моя малък Назарет,
аз се прибирам у дома!
И аз съм сам отпред,
с мене е само моята дъга.