Дъгите, във които се заричам

19 апр. 2013 г., 07:59 2013-04-20T13:12:46+03:00

Поэзия

489 0 2

http://www.youtube.com/watch?v=v_UcFcJGQ04

Ти вече няма да си моя сянка.
Преглътнах те, любов, не се задавих.
По-нова ще те срещна, истинска,
ще бъде минало, което го изстрадах.

Ръце нестоплени към мен ще се протегнат
и някой ще се бори някой ден за мен.
Две длани, знам, ще ми помогнат,
да разбера, че да съм жена е чест.

Ще издълбая може би моретата дълбоки.
Небето ще надмина и някъде отвъд
вселената със него, другия с очите мокри,
ще си предскажа, че животът е щастлив, а не жесток.

Огнище от сърцето си за другия ще паля
и както само аз го мога, ще обичам.
Тогава даже облаците ще погаля
със сто дъги, в които се заричам.

Дъгите, във които се заричам

Свързани произведения

Комментарии

Предложения