Дъгите, във които се заричам
http://www.youtube.com/watch?v=v_UcFcJGQ04
Ти вече няма да си моя сянка.
Преглътнах те, любов, не се задавих.
По-нова ще те срещна, истинска,
ще бъде минало, което го изстрадах.
Ръце нестоплени към мен ще се протегнат
и някой ще се бори някой ден за мен.
Две длани, знам, ще ми помогнат,
да разбера, че да съм жена е чест.
Ще издълбая може би моретата дълбоки.
Небето ще надмина и някъде отвъд
вселената със него, другия с очите мокри,
ще си предскажа, че животът е щастлив, а не жесток.
Огнище от сърцето си за другия ще паля
и както само аз го мога, ще обичам.
Тогава даже облаците ще погаля
със сто дъги, в които се заричам.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
