Дъх
Отречи се...
от греха, от смеха
и от лятото,
от сълзите си слепи и бистри.
От звездите в сърцето си,
отречи се от вятъра,
из косите ти пламнал.
Отречи се от погледи в тебе.
И от тази усмивка;
солена.
и сладка,
побъркващо тиха,
напукано тъжна,
самотна,
очакваща,
изнемощяла от вричане.
Отречи се от морето,
от прилива на небето,
от цветята събудени в теб,
от бурените си,
бодливи.
Изгуби се
в самотата на
вселенските крясъци.
Потъвай в очите -
бистрото езеро на загубения смисъл.
Дълбокото е в теб.
Разпуквай огъня си
в страданието
необятно.
В съзиданието
на непонятното.
Израждай всички въпроси,
докато боли...
Съблечи се
от ежедневия,
разрошени грижи,
разкъсани дрехи,
фиби от мисли,
безгрижия,
изгубени въздишки,
песнопения,
бездишия и безстишия
от съмнения.
изхвърли си часовника в този зейнал миг
от нечие важно мнение.
Събличай на голо
мечтите си ,
очакванията,
тихите пориви,
банският ти от страсти,
завързан с болка.
Остани по маска
и ела под моята...
за да дишаме.
ekstasis
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Цветански Все права защищены
