ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
28 jun 2020, 7:57

Дъх 

  Poesía » De amor
800 2 4

Отречи се...
от греха, от смеха
и от лятото,
от сълзите си слепи и бистри.
От звездите в сърцето си,
отречи се от вятъра,
из косите ти пламнал.
Отречи се от погледи в тебе.
И от тази усмивка;
солена.
и сладка,
побъркващо тиха,
напукано тъжна,
самотна,
очакваща,
изнемощяла от вричане.
Отречи се от морето,
от прилива на небето,
от цветята събудени в теб,
от бурените си,
бодливи.

Изгуби се
в самотата на
вселенските крясъци.
Потъвай в очите -
бистрото езеро на загубения смисъл.
Дълбокото е в теб.
Разпуквай огъня си
в страданието
необятно.
В съзиданието
на непонятното.
Израждай всички въпроси,
докато боли...

Съблечи се
от ежедневия,
разрошени грижи,
разкъсани дрехи,
фиби от мисли,
безгрижия,
изгубени въздишки,
песнопения,
бездишия и безстишия
от съмнения.

изхвърли си часовника в този зейнал миг
от нечие важно мнение.
Събличай на голо
мечтите си ,
очакванията,
тихите пориви,
банският ти от страсти,
завързан с болка.

Остани по маска
и ела под моята...
за да дишаме.

 

ekstasis

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Ви!!!
  • Хареса ми стиха ти, Михаил! Поздравления!
  • изхвърли си часовника в този зейнал миг
    от нечие важно мнение.
    Събличай на голо
    мечтите си ,
    очакванията,
    тихите пориви,
    банският ти от страсти,
    завързан с болка.
    Остани по маска
    и ела под моята...
    за да дишаме.!
  • Стил и енергия! Допада ми поезията ти ekstasis.
Propuestas
: ??:??