Дъх
Докато те събирам във дъха си
чертаят булевардите синкопи,
а вятърът смирено нейде гасне
след устрема си див и антилопен.
Недей да ме болиш във тишината!
Прозорците примамват силуети,
а всъщност много прости са нещата:
родена си във мене да засветиш.
Недей да се присмиваш на поета
във който тъй насила ме превърна!
С най-трудните, с най-мъчните куплети
успяват само в теб да се завърна.
Последният, най-истинският стих,
когато дойде време да напиша
ще издълбая във пръстта на гроба тих...
и после бавно тебе ще издишам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Илиян Митов Все права защищены
