12 окт. 2019 г., 15:57

Дъх на мастило и мъничко мед

966 0 0

Нов посетител на бара ми китен
Някак интересно различен
Спокоен и меланхоличен
В окото блести пламък ненаситен
Дъх на мастило и мъничко мед
Писател, опрашващ женски сърца
Пчелар, описващ пчелни лица?
- Желаеш ли уискито с лед?


Ириси кристални шарят от алколните пари
Като че с поглед снежен, фойерверки следи

Очите му моите намерили
В плен ги държат с часове
В бара вече затворен - цветове
на влюбеност и алкохолни пари
мислите ми логични до крайност объркават
Той - замислен и леко развеселен
Ръката му нежно се докосва до мен
Пръстите непослушния ми кичур придърпват

 

Ноздрите ми са жадно разширени
Да поемат аромата му нежен
Под погледа му мек и снежен
Скулите ми се повдигат зачервени
Устата ми се вече пълни със слюнка
Без да съм вкусила кожата сладка

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дара Ян Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...