Дъх на мастило и мъничко мед
Нов посетител на бара ми китен
Някак интересно различен
Спокоен и меланхоличен
В окото блести пламък ненаситен
Дъх на мастило и мъничко мед
Писател, опрашващ женски сърца
Пчелар, описващ пчелни лица?
- Желаеш ли уискито с лед?
Ириси кристални шарят от алколните пари
Като че с поглед снежен, фойерверки следи
Очите му моите намерили
В плен ги държат с часове
В бара вече затворен - цветове
на влюбеност и алкохолни пари
мислите ми логични до крайност объркават
Той - замислен и леко развеселен
Ръката му нежно се докосва до мен
Пръстите непослушния ми кичур придърпват
Ноздрите ми са жадно разширени
Да поемат аромата му нежен
Под погледа му мек и снежен
Скулите ми се повдигат зачервени
Устата ми се вече пълни със слюнка
Без да съм вкусила кожата сладка
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дара Ян Всички права запазени