12.10.2019 г., 15:57

Дъх на мастило и мъничко мед

963 0 0

Нов посетител на бара ми китен
Някак интересно различен
Спокоен и меланхоличен
В окото блести пламък ненаситен
Дъх на мастило и мъничко мед
Писател, опрашващ женски сърца
Пчелар, описващ пчелни лица?
- Желаеш ли уискито с лед?


Ириси кристални шарят от алколните пари
Като че с поглед снежен, фойерверки следи

Очите му моите намерили
В плен ги държат с часове
В бара вече затворен - цветове
на влюбеност и алкохолни пари
мислите ми логични до крайност объркават
Той - замислен и леко развеселен
Ръката му нежно се докосва до мен
Пръстите непослушния ми кичур придърпват

 

Ноздрите ми са жадно разширени
Да поемат аромата му нежен
Под погледа му мек и снежен
Скулите ми се повдигат зачервени
Устата ми се вече пълни със слюнка
Без да съм вкусила кожата сладка

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дара Ян Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...