Дъжд
1.6K
0
2
Стоя сама навън с мокри дрехи,
крача бавно по калните пътеки.
Усмихвам се насила на минаващите хора,
в шума на вятъра търся опора...
Душата ми с дъжда се слива
и тичам диво през полето като самодива.
Оглеждам се в калта от моите стъпки,
събувам бавно натежалите обувки.
Капките дъжд ме целуват нежно
и ме повличат безметежно...
Нека вали - да измие цялата болка,
нека вали - да измие всички сълзи.
Нека дъждът да ме прегърне
и тялото ми от студ да затрепти.
Обичам дъжда нежен и леден,
обичам мрачното небе над мен.
Ах, само ако можеше да вали всеки ден...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ахинора Бориславова Все права защищены
