Nov 25, 2011, 11:55 AM

Дъжд

  Poetry » Other
1.6K 0 2

              

Стоя сама навън с мокри дрехи,
крача бавно по калните пътеки.
Усмихвам се насила на минаващите хора,
в шума на вятъра търся опора...
Душата ми с дъжда се слива
и тичам диво през полето като самодива.
Оглеждам се в калта от моите стъпки,
събувам бавно натежалите обувки.
Капките дъжд ме целуват нежно
и ме повличат безметежно...
Нека вали - да измие цялата болка,
нека вали - да измие всички сълзи.
Нека дъждът да ме прегърне
и тялото ми от студ да затрепти.
Обичам дъжда нежен и леден,
обичам мрачното небе над мен.
Ах, само ако можеше да вали всеки ден...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ахинора Бориславова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...