Дъжд

8 нояб. 2012 г., 12:17

Поэзия » Любовная

757 0 7

Ти си отиде, дъждът заваля -

бесен зачука в стъклата,

немирник - вятърът в миг забуча,

гневна долази мъглата.

Сред сивата пустош, в навъсена шир,

застена окъпан листака,

душата се сгуши в тих манастир,

във струйки капчука заплака.

Защо ли дъждът, безумно жесток,

твоите стъпки открадна?

Плющеше в земята, от дяволски рог

плискаше бурята жадна.

Защо ли вятър - ревнив и суров,

след тебе вратата затръшна,

сърцето му знае ли що е любов,

че тя е като хляба насъщен?

Защо ли мъглата - досадница зла,

твоята сянка потули?

И някъде в мрака неспирно сега

те преследва, дебне и хули.

Ти си отиде, дъждът превалял

се гмурна ням в планината,

от теб не оставил и капка следа,

целунал за сбогом мъглата.