23 июл. 2009 г., 13:06

Дъжд

642 0 5

По небето парцаливи
мътни облаци се влачат
и над блоковете сиви
със студени сълзи плачат.

От ръждясали витрини
на балкони остъклени,
от изгнили ламарини
пъплят вадички червени

по олющени фасади.
А дъждът студен вали.
Под водата във засада
дебнат - хора и коли -

шахти, пълни със боклуци.
Върху мокри тротоари
от пробитите олуци
капе. В кестените стари

хладен вятър тъжно плаче,
а от локвите се взират
в закъснели минувачи
жълти лампи. И не спира

уморено да вали
над изстиналия град,
и не спира да боли
свитият в гърдите хлад.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...