Дъжд
По небето парцаливи
мътни облаци се влачат
и над блоковете сиви
със студени сълзи плачат.
От ръждясали витрини
на балкони остъклени,
от изгнили ламарини
пъплят вадички червени
по олющени фасади.
А дъждът студен вали.
Под водата във засада
дебнат - хора и коли -
шахти, пълни със боклуци.
Върху мокри тротоари
от пробитите олуци
капе. В кестените стари
хладен вятър тъжно плаче,
а от локвите се взират
в закъснели минувачи
жълти лампи. И не спира
уморено да вали
над изстиналия град,
и не спира да боли
свитият в гърдите хлад.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Веселинов Всички права запазени
