Jul 23, 2009, 1:06 PM

Дъжд

647 0 5

По небето парцаливи
мътни облаци се влачат
и над блоковете сиви
със студени сълзи плачат.

От ръждясали витрини
на балкони остъклени,
от изгнили ламарини
пъплят вадички червени

по олющени фасади.
А дъждът студен вали.
Под водата във засада
дебнат - хора и коли -

шахти, пълни със боклуци.
Върху мокри тротоари
от пробитите олуци
капе. В кестените стари

хладен вятър тъжно плаче,
а от локвите се взират
в закъснели минувачи
жълти лампи. И не спира

уморено да вали
над изстиналия град,
и не спира да боли
свитият в гърдите хлад.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...