18 июн. 2015 г., 15:15

Дъжд

605 0 4

 

 

 

Дъжд! Дъжд безкраен ...

Просълзено сиво небе,

носещо в себе си тайните

на далечно тъмно море.

 

На капки плачат кристалите

от изпарените горе пръски

на вълните - най-бялите,

разрошените, дръзките ...

 

Дъжд безкраен се лее,

прелива тъжно в сърцето,

душата унесена пее,

сляла дъжда със морето ...

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Василев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Обичам дъждовното време, колкото и странно да звучи! Морето също означава много за мен, а тук, в твоето стихотворение намирам и двете...
    Хареса ми много това описание и ти благодаря за цялата тази образност!
  • Благодаря ти, Краси! Поздрав и от мен!
  • Създаваш много силно, заразително, цялостно изживяване!
    Поздрав от мене!
  • ... и с настроението, Мая! Благодаря сърдечно!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...