Дъжд
Дъжд, добре си дошъл, ти мой тъжен приятел
Ти си плач, ти си стон - на печал аз ваятел.
С тебе нещо замря - камък хвърлен в морето
А мастило нощта пръска бавно и меко.
Все по-глухо смъди, тихо някак се свива
Раната; любовта и сърце сякаш вият.
Упоен, като в транс разумът емигрира
Ту премала, ту гняв обсесивно извират.
Всичко е на везна. Но каква справедливост
носи летният дъжд? Носи той само милост.
По стъклата вода като плач неудържан, ...