askme
50 250
10 апр. 2016 г., 16:36

Дъжд 

  Поэзия » Любовная
1276 3 13

Навън е пролет. 
Тихичко дъжда
гальовно се отърква по листата.
Целува нежно младите жита...
Ухае на любов (и теб) земята.
Да, зная, че те няма.
Но нали
сърцето ми отказва да те мрази.
И всеки път, когато завали,
изплуват спомени, ревниво пазени.
За страстни нощи. Приказни дори.
За устни нацелувани, но жадни.
За тръпнещи настръхнали гърди.
За тялото ти - цялото очакване.
За дланите, очите... 
За страстта.
За тайнството. 
За нежното ухание.
За онзи кратък миг от вечността,
когато всичко спира в бездихание.
За морната прегръдка. 
За съня.
За черните коси на мойто рамо.
За тайната целувка сутринта.
И за неща, които... 
ние знаем само. 
---
Навън е пролет.
Тихичко вали.
Вали в душите ни.
Вали в сърцата.
Вали любов.
И от дъжда боли...
Дъждът на спомена.
И на тъгата.

 

 

                             10.04.2016

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??