Дъжд
Навън е пролет.
Тихичко дъжда
гальовно се отърква по листата.
Целува нежно младите жита...
Ухае на любов (и теб) земята.
Да, зная, че те няма.
Но нали
сърцето ми отказва да те мрази.
И всеки път, когато завали,
изплуват спомени, ревниво пазени.
За страстни нощи. Приказни дори.
За устни нацелувани, но жадни.
За тръпнещи настръхнали гърди.
За тялото ти - цялото очакване.
За дланите, очите...
За страстта.
За тайнството.
За нежното ухание.
За онзи кратък миг от вечността,
когато всичко спира в бездихание.
За морната прегръдка.
За съня.
За черните коси на мойто рамо.
За тайната целувка сутринта.
И за неща, които...
ние знаем само.
---
Навън е пролет.
Тихичко вали.
Вали в душите ни.
Вали в сърцата.
Вали любов.
И от дъжда боли...
Дъждът на спомена.
И на тъгата.
10.04.2016
