7 мар. 2017 г., 13:25

Дъжд

588 0 0

Дъжд

 

Утре може би не ще вали!

Днес дори за малко не престана.

Утре може да не ме боли

старата и съживена рана!

 

Казват наранената душа

времето, че може да лекува.

Че една единствена сълза

повече от сто целувки струва!

 

Утре може би ще бъде ден

в който и дъждът ще си отиде.

Ала днес те няма тук при мен,

а сърцето иска да те видя!

 

Споменът разкъсва тишината.

Образът ти все пред мен стои.

Като сляп се лутам сред тълпата

за да търся твоите очи.

 

Утре може би ще ги открия,

но едва ли ще е днес в дъжда

който ми нашепва – забрави я!

И вали във моята душа.

 

Утре може би! Но днес е късно!

Сянката в дъжда се разтопи.

Като вик от времето прекъснат,

споменът за нея ще боли!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...