Дъжд

19 мар. 2018 г., 11:22

Поэзия » Пейзажная

5.0 / 1

898 0 1

Подновява изтеклата виза.
Пронизва чак до дроба изведнъж.
Зад стъклото, стърже по корниза,
нощен гост, тъжен странник – дъжд.
Не, не пускам долната бродяга!
Нека тропа леко по стъклото!
И ракийка няма да му слагам!
Ще си гледам телевизора, леглото...
Даже, ако след пориви силни,
той се строполи и затихне.
Колкото по-тъжно му е – мен ми е обилно!
Не, няма да отворя! Нека пукне! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Предците ми говорят
Падение и Спасение

В строках я переплету жизнь Пацан пошёл, путь в темноте В нем поселилась харизма спотыкаюсь в время ...
Бэ О Гэ

Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...
***

Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...

Ещё произведения »