19 мар. 2018 г., 11:22
Дъжд
Подновява изтеклата виза.
Пронизва чак до дроба изведнъж.
Зад стъклото, стърже по корниза,
нощен гост, тъжен странник – дъжд.
Не, не пускам долната бродяга!
Нека тропа леко по стъклото!
И ракийка няма да му слагам!
Ще си гледам телевизора, леглото...
Даже, ако след пориви силни,
той се строполи и затихне.
Колкото по-тъжно му е – мен ми е обилно!
Не, няма да отворя! Нека пукне! ...
Пронизва чак до дроба изведнъж.
Зад стъклото, стърже по корниза,
нощен гост, тъжен странник – дъжд.
Не, не пускам долната бродяга!
Нека тропа леко по стъклото!
И ракийка няма да му слагам!
Ще си гледам телевизора, леглото...
Даже, ако след пориви силни,
той се строполи и затихне.
Колкото по-тъжно му е – мен ми е обилно!
Не, няма да отворя! Нека пукне! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Красимир Дяков Все права защищены
Предложения
-
-
Я "Ла", истребитель. И мотор мой форсированный рычит ревом утробным. Нас здесь много, и жатва будет ...
-
Ночью морозной Луна засветила, На землю сквозь вьюгу свой свет опустила. В оконце избы свет ночной п...
-
Блеск До нашей первой встречи я долго видел яркий блеск. В мечтах занудно вечных являлся он прелестн...
© 2003-2025, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
