ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
Mar 19, 2018, 11:22 AM

Дъжд

1.2K 0 1

Подновява изтеклата виза.

Пронизва чак до дроба изведнъж.

Зад стъклото, стърже по корниза,

нощен гост, тъжен странник – дъжд.

 

Не, не пускам долната бродяга!

Нека тропа леко по стъклото!

И ракийка няма да му слагам!

Ще си гледам телевизора, леглото...

 

Даже, ако след пориви силни,

той се строполи и затихне.

Колкото по-тъжно му е – мен ми е обилно!

Не, няма да отворя! Нека пукне!

 

Ето че добави! Вие пак навън!

Барабани нервно по стъклата!

И като в кощмарен, нервен сън

моли за ракийка и салата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0