ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
Mar 19, 2018, 11:22 AM

Дъжд

1.2K 0 1

Подновява изтеклата виза.

Пронизва чак до дроба изведнъж.

Зад стъклото, стърже по корниза,

нощен гост, тъжен странник – дъжд.

 

Не, не пускам долната бродяга!

Нека тропа леко по стъклото!

И ракийка няма да му слагам!

Ще си гледам телевизора, леглото...

 

Даже, ако след пориви силни,

той се строполи и затихне.

Колкото по-тъжно му е – мен ми е обилно!

Не, няма да отворя! Нека пукне!

 

Ето че добави! Вие пак навън!

Барабани нервно по стъклата!

И като в кощмарен, нервен сън

моли за ракийка и салата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0