Mar 19, 2018, 11:22 AM

Дъжд

1.2K 0 1

Подновява изтеклата виза.

Пронизва чак до дроба изведнъж.

Зад стъклото, стърже по корниза,

нощен гост, тъжен странник – дъжд.

 

Не, не пускам долната бродяга!

Нека тропа леко по стъклото!

И ракийка няма да му слагам!

Ще си гледам телевизора, леглото...

 

Даже, ако след пориви силни,

той се строполи и затихне.

Колкото по-тъжно му е – мен ми е обилно!

Не, няма да отворя! Нека пукне!

 

Ето че добави! Вие пак навън!

Барабани нервно по стъклата!

И като в кощмарен, нервен сън

моли за ракийка и салата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...