ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
Mar 19, 2018, 11:22 AM

Дъжд

1.2K 0 1

Подновява изтеклата виза.

Пронизва чак до дроба изведнъж.

Зад стъклото, стърже по корниза,

нощен гост, тъжен странник – дъжд.

 

Не, не пускам долната бродяга!

Нека тропа леко по стъклото!

И ракийка няма да му слагам!

Ще си гледам телевизора, леглото...

 

Даже, ако след пориви силни,

той се строполи и затихне.

Колкото по-тъжно му е – мен ми е обилно!

Не, няма да отворя! Нека пукне!

 

Ето че добави! Вие пак навън!

Барабани нервно по стъклата!

И като в кощмарен, нервен сън

моли за ракийка и салата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0