Подновява изтеклата виза.

Пронизва чак до дроба изведнъж.

Зад стъклото, стърже по корниза,

нощен гост, тъжен странник – дъжд.

Не, не пускам долната бродяга!

Нека тропа леко по стъклото!

И ракийка няма да му слагам!

Ще си гледам телевизора, леглото...

Даже, ако след пориви силни,

той се строполи и затихне.

Колкото по-тъжно му е – мен ми е обилно!

Не, няма да отворя! Нека пукне!

Ето че добави! Вие пак навън!

Барабани нервно по стъклата!

И като в кощмарен, нервен сън

моли за ракийка и салата...