Дъжд
Подновява изтеклата виза.
Пронизва чак до дроба изведнъж.
Зад стъклото, стърже по корниза,
нощен гост, тъжен странник – дъжд.
Не, не пускам долната бродяга!
Нека тропа леко по стъклото!
И ракийка няма да му слагам!
Ще си гледам телевизора, леглото...
Даже, ако след пориви силни,
той се строполи и затихне.
Колкото по-тъжно му е – мен ми е обилно!
Не, няма да отворя! Нека пукне!
Ето че добави! Вие пак навън!
Барабани нервно по стъклата!
И като в кощмарен, нервен сън
моли за ракийка и салата...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
