Дъжд
Тази нощ навън вали
и по стъклата падат капчици.
Всяка е така различна,
отделена сам сама.
А поиска ли да бъде с друга близка,
двете сливат се в една.
И всичко сякаш се повтаря.
Небето плаче тъй смирено вън.
Луната всяка капчица огрява
и приканва я за сладък сън.
Вятърът повява силно,
сякаш ми говори сам.
Пее свойта тъжна песен
и излива си душата ням.
Капчиците в миг изчезват.
Литват с вятъра далеч от тук.
Дъждът усилва се и надделява,
обсипва близкия старинен бук.
Небето плаче и ридае,
че самичко е сега.
От една звезда безумно се нуждае,
ала пак само е в нощта.
и по стъклата падат капчици.
Всяка е така различна,
отделена сам сама.
А поиска ли да бъде с друга близка,
двете сливат се в една.
И всичко сякаш се повтаря.
Небето плаче тъй смирено вън.
Луната всяка капчица огрява
и приканва я за сладък сън.
Вятърът повява силно,
сякаш ми говори сам.
Пее свойта тъжна песен
и излива си душата ням.
Капчиците в миг изчезват.
Литват с вятъра далеч от тук.
Дъждът усилва се и надделява,
обсипва близкия старинен бук.
Небето плаче и ридае,
че самичко е сега.
От една звезда безумно се нуждае,
ала пак само е в нощта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангелина Петкова Все права защищены
