ani4ka (Ангелина Петкова)
100 363
30 апр. 2005 г., 12:55

Дъжд 

  Поэзия
831 0 4
Тази нощ навън вали
и по стъклата падат капчици.

Всяка е така различна,
отделена сам сама.
А поиска ли да бъде с друга близка,
двете сливат се в една.

И всичко сякаш се повтаря.
Небето плаче тъй смирено вън.
Луната всяка капчица огрява
и приканва я за сладък сън.

Вятърът повява силно,
сякаш ми говори сам.
Пее свойта тъжна песен
и излива си душата ням.

Капчиците в миг изчезват.
Литват с вятъра далеч от тук.
Дъждът усилва се и надделява,
обсипва близкия старинен бук.

Небето плаче и ридае,
че самичко е сега.
От една звезда безумно се нуждае,
ала пак само е в нощта.

© Ангелина Петкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??