valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
25 янв. 2007 г., 01:08

ДЪЖД 

  Поэзия
746 0 7

Изплака се до истина дъждът.

Клавишите просвирваха минорно,

а тялото-оставена следа,

се гърчеше горчиво и бездомно.

 

Подлъганата пръст се съюзи

с намръщените облаци в небето-

за първи път с дъжда изневери

на своето прекрасно бяло цвете.

 

А локвите тактуваха греха

 под палката на вятър-диригент.

Студено бе.На слънцето смехът

се криеше от другите и мен.

 

Концертът беше твърде прозаичен,

капчуците прецеждаха водата

със думите: „Обича ме!Не ме обича!”

и миеха в очите ми тъгата.

 

 

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??