Изплака се до истина дъждът.
Клавишите просвирваха минорно,
а тялото-оставена следа,
се гърчеше горчиво и бездомно.
Подлъганата пръст се съюзи
с намръщените облаци в небето-
за първи път с дъжда изневери
на своето прекрасно бяло цвете.
А локвите тактуваха греха
под палката на вятър-диригент.
Студено бе.На слънцето смехът
се криеше от другите и мен. ...