Вали... мокри улици...
Мокри очи гледат душата ми...
Вали... топи се сърцето ми от захар,
със сладки думи упоено...
Не виждам вече светлините,
а само отражения мътни...
Не виждам вече сълзи,
а само студени капки дъжд.
Вали... мокри улици...
отмива водата тъгата...
Вали... чувам шепот...
някъде далече между радост и тъга...
Не виждам вече луната,
а само празнотата на черното небе...
Не виждам вече нищо,
а само студения дъжд...