30 сент. 2005 г., 04:20

Дъжд 

  Поэзия
713 0 0

Защо приличате си всички толкоз много?
Защо ранявате вий женските сърца?
Нима и ти си толкова раняван
и пропаст има в твоята душа?
Защо не чувствате вина?
Защо дори не ви интересува?
Ако усетиш болката в моята душа
ще видиш колко трудно се лекува..
Усетиш ли, че вътре в мен вали,
онзи дъжд на осъзнатата измама
и видиш ли ти моите сълзи
ще разбереш че болката ми е голяма..
Изходът за мене е един,
просто вече изход няма..
Отворих своите очи
и разбрах аз твоята измама.
Нима ти лъгал си ме всеки ден
и "Обичам те" е само израз в чата?
Но знай, освободих се аз от този плен
и вече има място в мене за омраза..
Обичах аз, но може би сънувах ...
Обичах те, но вече аз разбрах..
Няма на момчета със любов да робувам,
защото беше ти един от Тях !

© Габриела Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??