Sep 30, 2005, 4:20 AM

Дъжд

  Poetry
974 0 0

Защо приличате си всички толкоз много?
Защо ранявате вий женските сърца?
Нима и ти си толкова раняван
и пропаст има в твоята душа?
Защо не чувствате вина?
Защо дори не ви интересува?
Ако усетиш болката в моята душа
ще видиш колко трудно се лекува..
Усетиш ли, че вътре в мен вали,
онзи дъжд на осъзнатата измама
и видиш ли ти моите сълзи
ще разбереш че болката ми е голяма..
Изходът за мене е един,
просто вече изход няма..
Отворих своите очи
и разбрах аз твоята измама.
Нима ти лъгал си ме всеки ден
и "Обичам те" е само израз в чата?
Но знай, освободих се аз от този плен
и вече има място в мене за омраза..
Обичах аз, но може би сънувах ...
Обичах те, но вече аз разбрах..
Няма на момчета със любов да робувам,
защото беше ти един от Тях !

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Габриела All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...