30.09.2005 г., 4:20

Дъжд

975 0 0

Защо приличате си всички толкоз много?
Защо ранявате вий женските сърца?
Нима и ти си толкова раняван
и пропаст има в твоята душа?
Защо не чувствате вина?
Защо дори не ви интересува?
Ако усетиш болката в моята душа
ще видиш колко трудно се лекува..
Усетиш ли, че вътре в мен вали,
онзи дъжд на осъзнатата измама
и видиш ли ти моите сълзи
ще разбереш че болката ми е голяма..
Изходът за мене е един,
просто вече изход няма..
Отворих своите очи
и разбрах аз твоята измама.
Нима ти лъгал си ме всеки ден
и "Обичам те" е само израз в чата?
Но знай, освободих се аз от този плен
и вече има място в мене за омраза..
Обичах аз, но може би сънувах ...
Обичах те, но вече аз разбрах..
Няма на момчета със любов да робувам,
защото беше ти един от Тях !

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...