27 сент. 2016 г., 16:46

Дъжд есенен 

  Поэзия » Другая
739 3 9

 

И тя си тръгна. Мълчешком.
Надеждата ми плаха.
Закапа дъжд над моя дом.
Студен и тих закапа.

Откърши ябълката клон –
за сбогом да помаха.
Заплака дъжд. И моят дом
на тръгване заплака.

Човешки глезотии! Щях
да казвам, а забравих:
във скринчето остана смях.
На тебе го оставих.

© Райчо Русев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??