Дъжд есенен

27.09.2016 г., 16:46 ч.

Поезия » Друга

827 3 9

И тя си тръгна. Мълчешком.
Надеждата ми плаха.
Закапа дъжд над моя дом.
Студен и тих закапа.
Откърши ябълката клон –
за сбогом да помаха.
Заплака дъжд. И моят дом
на тръгване заплака.
Човешки глезотии! Щях
да казвам, а забравих:
във скринчето остана смях.
На тебе го оставих.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Дъжд есенен

Искате да прочетете повече?

Предложения