27.09.2016 г., 16:46 ч.

Дъжд есенен 

  Поезия » Друга
735 3 9

 

И тя си тръгна. Мълчешком.
Надеждата ми плаха.
Закапа дъжд над моя дом.
Студен и тих закапа.

Откърши ябълката клон –
за сбогом да помаха.
Заплака дъжд. И моят дом
на тръгване заплака.

Човешки глезотии! Щях
да казвам, а забравих:
във скринчето остана смях.
На тебе го оставих.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??