Ще слушам притчите отколешни на влъхвите,
а виното из бурета и бъчви ще пладнува,
в кьошетата огърлици от чушките ще съхнат,
мъжете с яд подир тегобите намусено ще псуват.
И ще сколаса времето да стигне икиндия
и чашите отново ще напълним със ракия
когато дъжд от облаците плисне да измие
сълзи човешките, които в чашите се крият.
Ще цопнат в локвата краката с шарени чорапи
и пръски кални ще полепнат по лицето,
но няма черна кал, която да изцапа
кръвта минаваща случайно из сърцето. ...