Дъжд и песен
Ще слушам притчите отколешни на влъхвите,
а виното из бурета и бъчви ще пладнува,
в кьошетата огърлици от чушките ще съхнат,
мъжете с яд подир тегобите намусено ще псуват.
И ще сколаса времето да стигне икиндия
и чашите отново ще напълним със ракия
когато дъжд от облаците плисне да измие
сълзи човешките, които в чашите се крият.
Ще цопнат в локвата краката с шарени чорапи
и пръски кални ще полепнат по лицето,
но няма черна кал, която да изцапа
кръвта минаваща случайно из сърцето.
Защото мъдростите в притчите отколешни,
заспалите ни голи съвести ще палят,
и пак жени захвърлили тегло и болести
ще искат мъжка плът отново да погалят.
Ще стискат тесните обувки пръсти, стъпалата,
все някой в шепата сополите ще секне,
и стихващи в тръстиките на миризливо блато
все някак гласовете ни в небетата ще екнат.
Не ще да се смирим тогава, питащи, тревожни,
цигарите ще светят бледо в тъмнината,
едно е да поискаш, друго е да можеш
на нова стълба да дълбаеш стъпалата.
Денят ще хвърли леката си, цветна риза,
от глад проскубани чакали ще завият,
по стълби след затворена врата ще слиза
клисар, а тежките камбани ще забият.
Ще лисне пак дъждът, но с нова песен
и този път ще пее гръмко на паважа
преди да тръгнем пак от гняв ще креснем,
пред зъбите оголени езици ще покажем.
Тогава, може би, ще кажем сбогом, а тълпата,
ще гони отдалече цветните миражи
и, може би, тогава кьорави, сакати
ще чакат с чудесата да осъмнат даже.
А ние ще запеем песента, дъждовната
и жаждата от думи ще заситим
а те ще падат като капки дъжд гръмовно
отново и отново с подобаващ ритъм.
© Димитър Станчев All rights reserved.
