Как си, мамо? Как си на небето?

Свършиха ли болките за теб?

Или още стяга ти сърцето?

Справям ли се с този живот нелеп?

Гледаш ме отгоре, негодуваш,

ако в нещастие горя?

Само нощем идваш и целуваш

своята любима дъщеря.

Знам си, че ме пазиш отдалече.

Даже нещичко да ми горчи

към света, гледам с твоите очи.

Все на глас с теб си говоря

и съвети искам всеки ден. 

Ей сега врата ще отворя,

за да дойдеш тихичко при мен.