22.04.2020 г., 0:51

Дъжд от сълзи

945 0 0

Как си, мамо? Как си на небето?

Свършиха ли болките за теб?

Или още стяга ти сърцето?

Справям ли се с този живот нелеп?

Гледаш ме отгоре, негодуваш,

ако в нещастие горя?

Само нощем идваш и целуваш

своята любима дъщеря.

Знам си, че ме пазиш отдалече.

Даже нещичко да ми горчи

към света, гледам с твоите очи.

Все на глас с теб си говоря

и съвети искам всеки ден. 

Ей сега врата ще отворя,

за да дойдеш тихичко при мен. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Е. Н. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...