28 мая 2014 г., 09:52

Дъжд от звезди 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 1
467 0 1
Погледни ме зад червената завеса,
в последвалите мисли на нощта,
когато дъхът на сближаваща есен
прониква тихо през прозореца.
Открадни ме сега, превърни ме във стих -
както вятърът дори не умее,
от ритъма на сърцето стаята изпрати
в небитието ни на умовете...
Накарай ме да усетя ръцете ти -
пътя им невидим и незнаен в мрака,
и нека аз разтопя ледовете ти...
а за утрото - ще ни почака! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тони Колев Все права защищены

Предложения
  • Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...
  • Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...

Ещё произведения »